—Сортове грозде
Местни сортове, характерни за региона
Мавруд
Мавруд е един от най-старите и емблематични български червени сортове, отглеждан главно в Западна Тракия. Той е къснозреещ, високодобивен и устойчив на гниене. Качеството на гроздето силно се влияе от натоварването на лозите и от климатичните условия в периода на зреене. В добри години и при контролиран добив дава запомнящи се реколти от грозде и вина със средно към наситен рубинен цвят, впечатляващи танини и свежа киселинност. Това ги прави подходящи за отлежаване в дъбови бъчви и с добър потенциал за стареене – 5-10г. Характерни са аромати на шипка, къпина и ягода, черница, черен пипер, свеж тютюн, йод, билки и землисти тонове.
Сортът Мавруд има много лица - в района се произвеждат бели, розови, червени плодови вина, червени с потенциал за отлежаване и десертни вина.
Облечен в легенди, описван като основен поминък в района на Асеновград, днес този сорт е символ на българското винопроизводство и се радва на свой собствен празник на 26-ти октомври - Международен ден на Мавруда.
Рубин
Рубин е създаден в България в средата на ХХ век чрез кръстосване на сортовете Небиоло и Сира в Института по лозарство и винарство в Плевен. Макар и да няма древна история, днес се счита за един от най-популярните и обичани български червени сортове. Развива се добре на хълмисти терени със средно богати почви, отличава се със силен растеж и добра родовитост. Не е устойчив на ниски зимни температури, но гроздето е издръжливо на напукване и гниене.
Вината от Рубин се отличават с наситен тъмно рубинен цвят и аромат на сочни червени горски плодове. Имат приятна свежест, плътно тяло и стегнати танини, които омекват с времето. Обича контакта с дъб и има добър потенциал да отлежава в бутилка. Сортът позволява създаването на сухи червени вина и розета, както и на десертни вина.
Червен мискет
Червен мискет е стар български сорт с бледо розова ципа, но подходящ за производството на висококачествени бели вина. В миналото се е отглеждал в цяла България, но днес се среща главно в Розова долина, и Западна Тракия. Студоустойчив сорт е. Гроздето се отличава с добра киселинност и елегантен ароматен профил: бели цветя, роза, здравец и цитрусови нотки с характерен пикантен нюанс. Вината са свежи, сухи, със златист цвят.
Счита се за потомък на древни тракийски лози, използвани в ритуали на Дионис. Днес сортът е символ на българската идентичност и традиция във винарството.
Димят
Димят е стар местен сорт, който се среща и в други балкански страни под различни имена. Той е водещият бял местен сорт в Черноморския район, но отлично се отглежда и в Родопската яка, и в Сакар.
Сортът е къснозреещ, силно родовит и високодобивен, но за качествени вина добивите се ограничават. Отличава се с едри, сочни зърна, със зеленикаво-жълт цвят и крехка ципа. Вината от Димят в различните региони на страната са с различен профил. В Западна Тракия белите вина са с отлична свежест, аромат на зрели жълти плодове, нежни цветисти нотки и дискретен ванилов нюанс. Има добри резултати и при съзряване в дъбови и акациеви бъчви, както и при стареене в бутилка. От Димят се получават и отлични оранжеви вина.
Памид
Памид е древен балкански червен сорт, широко отглеждан в миналото у нас. Зрее рано - с него са започвали празниците в района на Асеновград и са приключвали с гроздобера на Мавруда. Дава обилни реколти със средни гроздове и тънка ципа. Вината са бледо оцветени, леки, с ниска киселинност и деликатни плодови аромати, подходящи за бърза консумация. Розетата са елегантни, с доминираща боровинка в аромата, а червените са без потенциал за дълго отлежаване, но с много интригуващи аромати на червени плодове и фини цветисти нотки.
През XIX век е бил най-разпространения сорт в България и символ на „виното за народа“. Днес е рядко срещан, но се възражда в търсене на автентичните местни вкусове.
